Публикувано преди 62 години
МИГОВЕ ОТ МНОГОВЕКОВНАТА БОРБА НА МАКЕДОНЦИТЕ ЗА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ
IV.
Движели се без път и без почивка. Никакви разговори не са били позволени. Самите нападатели са мълчали, само глухите хълцания на изплашените жени нарушавали тишината и придавали на тъжната процесия още по-печален вид. Най-сетне, след дълго и мъчително пътуване, вече към здрач, достигат една полянка с малка чешмичка, на която почти всички се тръшнали изнурени, обкръжени от нападателите, които единствено още бодърствували. Едва тук те могли да се вгледат по-внимателно във физиономиите на самите разбойници и в спомените си мис Стон ги описва, че "били на различни възрасти, някои от тях били брадати, свирепи на вид и диви по своето облекло, други по-млади, но всички много въоръжени. Някои били облечени в домашни кафяви дрехи, други с турски носии, с червени или бели фесове, а трети с най-чудновати и мъчно описуеми дрипи, а един от тях, добавя мис Стон, си бе тъй увил лицето с червена кърпа, че нищо не можеше да се види от него, това бе Йонко Вапцаров 1) от Банско, който бе взел всички мерки като познат на Банско да се прикрие, а други тъй страшно си бяха почернили лицата и тъй бяха обвити с дрипи, които се вееха пред челата им, че едва по-късно разбрахме, че това са били възлевите краища на кърпите им. Пушките и другите военни припаси бяха нови. Всички имаха револвери и ножове в поясите си, с изобилни патрони. Няма съмнение, добавя мис Стон, с тоя си изглед те имаха намерение да ни изпълнят с ужас и те наистина постигнаха това. Всички изглеждаха страшни".
Тук именно, в поляната, те са помислили, че ще стане и обирът, за който предполагали, че са били заловени. Настанал нов ужас. Всички плачели. В суматохата една от учителките се опитала скритом да връчи на мис Стон един плик с пари, предназначени за някакво семейство в България, за да ги скрие. Мис Стон обаче отклонила да ги приеме. А г-н Цилка връчил на жена си няколко турски лири и часовника си, който носил със себе си. А тя, в смущението си, пъхнала лирите в устата си, а часовника под колана, който веднага увиснал и се показал наяве. Това именно дало повод на един от "разбойниците" най-вежливо да й забележи вече на български (езика, който те разбирали - б.р.), че по-добре ще стори да го тури на по-безопасно място. Това бе първата любезност, която се чула от тия страшни хора на български и мис Стон основателно бележи в спомените си - "след преживения кошмар това бе първият лъч на надежда. Ние си казахме, сигурно разбойниците не са толкова лоши, щом не искат нито часовниците, нито пари, но тогава питахме се в недоумение - какво друго могат да искат?"
Заслужава да се отбележи, че до тоя момент никой, освен куриерите, не знаеше истината.
Един печален случай още повече засилил подозрението. В тоя именно момент на най-мъчителни разсъждения и догадки, един адски вик процепил въздуха и пред очите на всички една кама се забива в гърдите на един турчин, който се сгромолясва на земята. Това бе оня турчин, който още при самото залавяне при "Подпрената скала" се бе натъкнал на пусията на Яне, Димитър Кьосето и Шуманов и на вика на Яне да спре бе скочил от коня си и бягайки по пътя за Джумая, се бе натъкнал на пусията на Тодор от Градево, който, изненадан от внезапното появяване на беглеца, в опита да го залови бе засегнат с един визстрел по феса, който носил като предрешен турчин, но четникът, силен мъж, с един скок го сграбчил, вързал му ръцете и заедно с коня го подкарал сам към четата горе на полянката. Тук именно Вапцаров веднага познал заловения и съобщил, че бил лош човек, контрабандист и развратник и когато Яне и Чернопеев още го разпитвали, Кръстьо Асенов с един удар с камата си в гърдите го поваля на земята. Всичко това станало пред очите на пленниците, които се ужасили от неочакваното зрелище, но които заедно с това още тогава са си казали "че разбойниците сигурно не ще да са турци, щом убиват турци." След туй пристъпили към преглеждане на багажа, като взимали само храната и понеже някои от тях не били яли от два дни, почнали лакомо да ядат. В багажа на една млада учителка един от четниците намира една библия и я взима със себе си. По-късно, както ще видим, тя става източник на особена радост и утеха на верующите жени.
С приключване на претърсванията настъпил и часът на раздялата. Съгласно плана, за другарка на мис Стон трябвало да вземат Елена Ушева, но в тоя момент поради вълнението от зрелището от убийството на турчина, а може би и поради меда, който била яла през деня из пътя, тя се превивала от стомашни болки върху едно килимче на полянката. Независимо от това, взели я и за много стара и се усъмнили, че може да издържи. Положението било крайно деликатно. Да вземат някоя от младите учителки, бояли се от приказки, да вземат само мис Стон, виждало им се жестоко. Един от куриерите им посочил г-жа Цилка, една от по-възрастните жени, която била интимна приятелка на мис Стон. След кратко съвещание на Яне, Чернопеев и Кръстьо Асенов, спират се на нея. По-късно, както ще видим, те трябваше скъпо да платят за тая особена вежливост към мис Стон. След като пада изборът на Цилка, отделят двете жени при сърцераздирателните викове на всички останали, и особено тия на г-н Цилка, раздялата на който с жена му била особено трогателна, и заедно с четата потеглят нагоре из планината, а останалите пуснали свободни да си заминат за Самоков, като и в тоя последен момент Чернопеев едва ли не издал играта. Поради незнанието на турския език, той се обърнал към двете жени с думите "Хайде, мадам" и с едно кимване на главата им дал да се разбере, че е време да тръгнат, но тия думи били казани по такъв начин, че и за останалите за първи път се мярнало подозрението, че разбойниците не ще да са турци. Но трябва да се признае, че до края на преговорите те си останаха лоялни към нашите хора, като всякъде поддържаха, че нападението действително е извършено от турци, и с това косвено улесняваха каузата на нашите хора.
Впрочем и войводите от своя страна бяха взели всички мерки, за да оставят впечатлението, че нападението е извършено от турци. Затова бяха всичките тия турски дрехи, чалми и чепкени, които заедно с всевъзможните шарени забрадки и зацапани лица имаха за цел да оставят впечатлението поне в първия момент, че действително пленяването е дело на разбойническа банда. Прочее, те не забравиха и една друга осторожност. След отделянето на жените, оная част от четата от десетина души, която бе оставена с останалата част от кервана, след като ги освобождава, веднага заминава по направление към Родопите, към помашкото село Бабек, което се намира на противоположната посока на пътя, по който се насочиха жените с Яне, и като преоблича две от момчетата в женски дрехи, се мерва на няколко места из Бабченските колиби, за да остави впечатлението в помаците, че действително заловените жени са минали през тяхното село. И действително, тая диверсия успява. Бабечани съобщават на властта, че видели една чета от 10 души, която карала две жени, облечени в граждански дрехи, и още същия ден аскерът се насочи към туй село и няколко помаци бяха пребити от бой и дълго разкарвани из затворите по тая афера...
С отделянето на жените обаче тяхната одисея не се свършва. Както ще види читателят, тя едва сега почва, за да се впише в историята на Македонската епопея още една светла страница на удивителен героизъм и саможертва.
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
(Продължава от миналия брой)
В. "Ден" 1945 г.
(Продължава в следващия брой)
Жените били качени на два коня, взети от кираджиите, а на третия, тоя на убития турчин, натоварили багажа и заедно с четата поели към Симитли. Било вече късна нощ. Движението по стръмния път из планината било крайно мъчително. Всички мълчали. Само страшните видения, които се очертавали на хоризонта от движенията на дърветата, привличали от време на време уплашените погледи на двете жени и с това още повече потискали душите им. Нощта става студена. Жените са в тънки, летни дрехи. Един четник измъква своето шалче и го подава на г-жа Цилка, а на мис Стон подава едно кепе. Най-сетне, след дълго изморително пътуване, Цилка поема кураж и със сподавен глас запитва:
- Но молим Ви, най-сетне кажете ни кои сте Вие и защо ни взехте и какво мислите да правите с нас?
- Нищо, нищо, отсекли нашите по български, не се бойте, после ще видите...
- Но кои сте Вие? - още по-умолително запитала Цилка.
- Смесени, откликнал успокоително е д и н четник.
Един лъч на спокойствие облива изнурените лица на двете жени и керванът отново поема стръмния път из планината, потънал отново в гробно мълчание, и само лаенето на кучетата сегиз-тогиз в мрачината показвало, че минавали покрай някоя овчарска колиба или някоя уединена селска къща.
Близо към Долна Сушица обаче конят на мис Стон се препънал и тя се сгромолясва на земята. Няколко ръце едновременно я поемат и когато се убедили, че нищо лошо не е станало с нея, грижливо я качват на коня и отново поемат пътя си. И когато малко по-късно при слизането си над една урва Кр. Асенов последователно ги поема на гръб и понася по страшния завой, едва тогава мис Стон по свой ред подема разговор с нашите хора. Заговорила им за старата си майка, за братята си в Америка, как те се грижели за единствената си сестра и колко много ще страдат, като узнаят какво е станало с нея. Един от "разбойниците" се опитал на турски да й обясни, че не е време за никакви обяснения, но тя с едно "билмем" дала да се разбере, че не знае турски, и когато отново поела тъжния си разказ, един от тях откликнал - "не бой, не бой" вместо "не бой се" и с това още повече засилил у нея убеждението, че имала работа с българи. Впрочем и нашите хора разбрали, че това положение повече не може да продължава, толкова повече, че много от тях не знаели турски, и затуй по общо решение всички го обърнали на български. Това особено окуражило мис Стон и при една малка почивка тя отново заговорила, тоя път за Бога и Божията любов и колко много той се грижи за своите чада тук, на земята. Но тук именно един красив и снажен човек, който бил един от главатарите, от тия, които още при залавянето често се съвещавали помежду си, добродушно откликнал:
- Да, да, ние всички сме Божи чеда!
Мис Стон се вгледала в красивото лице на главатаря и както пише в спомените си - "лунната светлина сияеше върху главата му, от която си бе свалил феса, и в сърцето си още тогава го нарекох - "ДОБРИЯТ ЧОВЕК."
Това бе Яне. С това топло име тя ще изпъстри спомените си, които писа по-късно в американските вестници и които бяха преведени във в. "Зорница" 1903 г. Най сетне, след дълго и изнурително пътуване, вече при зори четата спира близо до с. Долна Сушица в гората и набързо построява една колиба за жените и постиля една вълнена черга, която били взели от багажа на една от учителките, а самата чета се настанява на страни за охрана. Едва тук жените си поотдъхнали. От дългото и мъчително пътуване през цялата почти нощ те бяха крайно изтощени. Само за малко бяха преспали при почивката си из пътя и сега бяха капнали от умора. Едва се настанили и те бяха приятно изненадани от поднесената им закуска - едно котле с прясно топло мляко с две дървени лъжици и едно парче от прочутия разложки "старец", един вид салам от свинско кълцано месо, натъпкано в свински стомах. Като десерт им се поднасят круши, червени сливи и стипчиви дренки. Един четник им поднася по една китка от горски цветя, което особено трогва жените. "Тая китка от диво цвете, пише мис Стон, повече от всичко ни трогна и предизвика в сърцата ни надежда, че хора, които по тоя начин могат да се грижат за нас, сигурно каквото и да стане, няма да се решат да ни убият... Видимо, това бе едно меко сърце, съвършено достъпно за благи подбуждения"... добавя мис Стон.
Все там им се връчи и библията, която верующите жени поемат като щастливо знамение за великата милост на Бога към тях. Успокоени, те помислят и за тоалета си. Един гребен от четника, пазач на колибата, помага на г-жа Цилка да си разпусне косите и да ги свърже с бяла шамиена подбрадка, в който си вид тя ще прекара всичкото си време на пленничеството си.
Късно по обед един четник им поднася едно варено пиле, като им се извинява, че било по-рано готово, обаче овчарите, които го приготвили, сбъркали, като нашибали вътре десетина люти арнаутски чушки и една ока брашно, та трябвало да го сменят с друго, което едва сега станало.
И едва сега, след тоя обед-гала, за първи път влизат главатарите - Яне, Чернопеев и Кръстьо Асенов, и както съобщава мис Стон в спомените си ,един от тях подел сурова реч:
- Както знаете, казал той, ние ви заловихме за пари и ще ви държим дотогава, докато не получим откупа - и без да се впуска повече в каквито и да е други обяснения, с един още по-строг и повелителен тон добавил:
- Не го ли получим, ще има по един куршум на тебе, като посочил мис Стон, и един на нея, като посочил Цилка.
Жените останали като гръмнати.
- "В сърцата си ние веднага го назовахме лошия человек", пише мис Стон.
Това бе Чернопеев, една крайно правдива натура, която обаче не разбираше много от дипломация и в случая бе дълбоко убеден, че колкото повече се сплашат жените, толкова повече ще се улесни откупът. Прочее, и той не остана до края под това си упречно име. Както ще видим, след сражението при с. Селище с Дончо, той ще стане "ангел хранител" за двете жени и мис Стон ще ни отреди редица топли думи и за него в спомените си. Но тогава работата беше по-друга. Жените трябваше да бъдат сплашени. И затуй Чернопеев прибавя:
- При това знайте, ако направите какъв и да е опит за избавление или сторите нещо друго, което би ни турило в опасност, четата веднага ще ви застреля.