Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В. Г. Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ
Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
Ако центърът на човешката цивилизация през V в. пр. Хр. е в Гърция, то този център през IV в. се разширява към Македония, за да бъде пренесен от армията на Александър Велики на изток и най-вече в Александрия. Краят на V и IV в. бележат особен връх в развитието на македонската цивилизация. Това не е случайно. Голям културен напредък бележи Македония при обединяването на македонците и пеонците в една държава, при кръстосването на техните култури. Но разцветът на македонската цивилизация в края на V век се дължи на срещата, на взаимното проникване и допълване на македонската духовна и материална култура с елинската.
Поети и драматурзи творят в Македония. Големият трагик на античността - Еврипид, написва драмата "Архелай" в прослава на царя и на неговия род. Тук, в Македония, той написва и трагедията си "Вакханките". Тази трагедия е играна за първи път в македонската столица Пела. Тук работят поетите Агафон и Тимотей.
На сватбата на дъщерята на Филип II, Клеопатра, поетът Неоптолем декламира стихове, написани по желание на царя, в които се загатвало за пропадането на персийското царство.
Поезия и проза пишат и много македонци. Роман за живота на Александър III, известен като "Филада на Александър Велики", написва Калистен Олинтиеца. (Ще отбележим, че Олинт е в Македония, но в него живеят и гръцки колонисти.)
Поетите македонци повече писали епиграми. Автор на епиграми, роден в Македония, е Посидип от Пела. Известен е също втори Посидип, автор на елегии. В една от своите елегии той моли музите да го вдъхновят да напише хубави стихове, за да го честват македонците и да му издигнат паметник с книга в ръка. Известен е и трети Посидип, който написал 30 комедии. Роден е в гр. Касандра, на Халкидическия полуостров.
Изтъкнат поет, съвременник на Александър Велики, е Адей (Адайос). От него са запазени 11 епиграми. Две от тях се отнасят съответно за Филип II и Александър Велики.
Автор на епиграми е също Само, син на пълководеца Хрисогон от Еге. Само израснал в двореца на македонските царе като връстник и приятел на Филип V. Изявил се като един от най-даровитите поети на своето време. Написал е много похвални стихове за цар Филип V. Но към края на царуването на Филип V бил обвинен в предателство и ликвидиран.
Освен в Пела, културен живот кипи още в градовете Еге и Дион. През V в. пр. Хр. гр. Дион става значителен културен център на Македония. Той е прочут със своите сгради и художествени творения. Тук се провеждат спортни, поетични и музикални състезания и се правят жертвоприношения на македонските богове.
Македонците изграждат градове по цялата си държавна територия. Значителни културни центрове са Филипи, Хераклея, Амфиполис, Тесалоника, Стоби, Александрополис, Хелиополис, Персида и др.
Голям разцвет в Македония добива скулптурата. За техническите възможности на тогавашните скулптори можем да съдим от това, което пише Лукиян (живял 120 - 180 г. сл. Хр.): "Когато архитектът Динократ предложил на Александър Велики да преобрази целия Атон, като му придаде неговия образ, та цялата планина да стане статуя на Царя с два града в ръцете й, Александър бил не само далеч от мисълта да приеме чудноватото предложение, но като сметнал, че не е достоен за това смело начинание, му заповядал да престане да измисля по неубедителен начин колоси, да остави Атон на мястото му и да не смалява една толкова голяма планина до подобието на малък човек."
За размаха на скулптурното изкуство в Македония говорят многобройните скулптурни изображения на Александър Велики, Филип II и др., достигнали до наши дни. В Македония е имало много статуи на божества. Диодор пише, че по време на тържествената процесия на сватбата на дъщерята на Филип II, Клеопатра, наред със статуите на божествата била носена и статуята на цар Филип.
Друг пример, който говори за популярността на скулптурното изкуство сред македонците, е заповедта на Александър Велики скулпторът Лизип да изработи медни статуи на падналите хетейри (другари) в първата голяма битка на азиатска територия - битката при Граник. Статуите били изработени и поставени в светилището на главния бог на македонците - Диос (Драйпатир), - в гр. Дион, за възхвала от поколенията.
При Александър Велики работят най-известните ваятели на античността - скулпторът Лизип и художникът Апелес. Лизип изработва статуя на Александър, а Апелес рисува негов портрет.
Едни от най-известните шедьоври на античността са рожба на държавите, наследили Македонската империя. В чест на победата на Димитар (Деметрий) Полиоркет над Птолемей Лагов в морската битка при Саламин (о.Кипър) през 306 г. пр. Хр. е издигнат паметник - крилатата Нике, която днес се намира в Лувъра.
Древните македонци работят и в областта на науката. Още при цар Архелай I (414 - 399) се поставят темелите на задълбоченото образование - предпоставка за развитието на науката. Той построява в Пела висша школа, където преподават ерудирани учени. Трябва да подчертаем една съществена разлика между Македония и Елада - в организацията на високото образование и научната дейност. В Елада учениците плащат на своите преподаватели. Във връзка с това там са били разпространени анекдоти за античните мислители, че те трябва да говорят, за да се хранят. В Македония висшето образование и научната дейност са организирани и финансирани от държавата. Доколкото на нас е известно, това се прави за първи път в света.
Можем да предполагаме, че е македонец големият геометър, приятелят на Платон - Амикъл Хераклейски. Хераклейски определя неговото родно место, но има няколко хераклеи.
Наред с други известни учени на античността в Македония преподава и работи и Аристотел. Той е роден тук.
Аристотел работи в много научни области, но върховите му постижения са в областта на философията, логиката и физиката. Столетия наред той е неоспорим авторитет в посочените области на науката. Аристотел прави опит за всестранна разработка на науката за политиката. Според него тя е тясно свързана с етиката. В трактатите "Етика" и "Политика" развива своите виждания за държавата и нейния произход.
Аристотел формира философските си концепции под влияние на елинските философи, но в македонска духовна, политическа и етническа атмосфера. На тази основа той става апологет на държавата на Филип II и империята на Александър Велики. В изграждането на империята на Александър той има съществен принос, защото той внушава на своите ученици, нейните създатели, идеята, че е необходимо варварските народи на света (Ойкумена) да бъдат приобщени към елино-македонската култура. (Разбира се, идеята за завоюване на Персия е разработена още от Филип II). Учениците на Аристотел са почувствали силата на науката. У тях той е запалил огъня на научното търсене. В щаба на Александър са включени хора с различни научни интереси. Те изпращат към Македония, на Аристотел, различни сведения за завоюваните страни - географски, за растителния и животинския свят, за климата, за езиците, за всичко, което е представлявало интерес за големия мислител. Всички данни са записвани в дневници (ефемериди), които по-късно използват Теофраст - основателят на ботаниката, Плиний - за неговата "Естествена история", и Страбон - за седемнадесеттомната "География". Вавилонците имат значителни постижения в областта на астрономията, за които Аристотел знае. По негова молба Калистен му изпраща от Вавилон резултатите от астрономическите наблюдения на вавилонците.
(Продължава от миналия брой)
(Продължава в следващия брой)
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Набиращата сили македонска държава има нужда от наука и култура. Стана дума по-напред, че още при Архелай, Александър I и др. царе македонската столица е вече център на културен живот. Тук са канени гръцки поети, драматурзи, скулптори и философи. Аристокрацията се стреми да се запознае с гръцката култура, с елинските обичаи и начин на живот.
За да украси двореца в Пела, е поканен живописецът Зевкис. Към преследвания в Атина Сократ е отправена покана да дойде в Пела. Такава покана е отправена и към Платон. Той не приел, но приел неговият ученик Ефраи.