Към начална страница...
 
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
РОДИНАТА НА ВАПЦАРОВ
Истини
ПАВЕЛ ТАНИН
       Както всяка друга неприродна наука, Историята също не говори за абсолютната истина. Историята винаги е била използвана от управляващите като инструмент за осъществяване на националните им политики - и за тази цел историческите факти са били изкривявани.
       Делата на разни исторически фигури като писатели и поети са били (и все още са) присвоявани. Фактите за живота на дейците могат да се тълкуват по различен начин чрез книги, статии и други документи, написани за тях след смъртта им, но за техния живот и идеалите им най-обективно може да говори само сътвореното...
       Такъв е и случаят с живота и творчеството на великия поет Никола Йонков Вапцаров. В Република България той днес се слави като един от най-големите български поети на всички времена, но същото става и в Република Македония, където името му носят улици, културни центрове, и за него са печатани безброй книги.
       За да разберем истинските му патриотични чувства и да почувстваме есенцията на неговото верую, трябва да направим анализ на неговото творчество...
       Какъв по-добър и по-искрен текст за анализ, от неговото стихотворение “Земя”.
       Това стихотворение е написано за конкурс, организиран от Македонския литературен кръжок на тема “Мъката на емигранта по родната земя”. Вапцаров го пише за времето на неговата работа в София, където живее и работи в мизерни условия на тази за него чужда земя.
       Това ясно се вижда в първия куплет от стихотворението.

“Тази земя, по която тъпча сега, тази земя, която пролетен вятър пробужда, тази земя – не е моя земя, тази земя, простете, е чужда.”

       Във втория куплет поетът говори за работници българи, които споделят същата съдба - живеят същия тежък и мизерен живот като него. Той им съчувства и е солидарен с тях, но все пак те за него са чужденци, чужди хора.

“Сутрин тръгвам. Фабричният път го задръства с рубашки безброя. Ние сме слети с сърцето, с умът, но... земята не чувствам моя.”

       Думите в третия куплет разтреперват сърцето на всеки македонец заради чувството за носталгия към родния край и заради начина, по който той описва македонската земя. В този куплет той разказва за красотите на своята земя.

“Над мойта земя напролет лъчите шуртят, гърмят водопади от слънце над мойта земя. Ти чувстваш дълбоко сърцето на земната гръд и виждаш как с скокове раснат безбройни цветя.”

       В четвъртия и петия куплет Вапцаров вече описва тежката орис и границите на своята етническа родина: земята между Охрид, Пирин и Егея – това е неговата земя; Македония, земята, поена с кръв, която прави сърцето му да се топи при всяка помисъл за нея.

“Над мойта земя в небето опира Пирин. И мурите в буря илинденски приказки пеят, над Охрид лазура е толкоз просторен и син, а още надоле е светлия бряг на Егея. Спомням си само. И ето нахлува кръвта в сърцето, което топи се от някаква нежност... Моя страна! Моя прекрасна страна!... Поена със кръв и разлюляна в метежи.”

       И накрая идва премахнатият поради цензурата стих:

“По Беласица телени мрежи...”
       
       Тук поетът изразява мъката си от факта, че неговата земя – Македония, е поделена.
       Вапцаров с право е наричан син на Пирина – в неговата поезия непрекъснато присъства любовта му към мистичната Пирин планина.
       За тази негова обич говори и последният куплет от стихотворението “Родина”:

“Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.”

       Всякакви историци, литературоведи, културни институции и академици могат да напишат милиони страници за неговия живот, дело и прочие, и прочие...
       Но никой не може да отнеме на Вапцаров това, което за него е най-драгоценно и най-свето - любовта му към Родината, към Македония.

Родината на Вапцаров
Интервју со д-р Васил Јотевски
Инатлива неприязън срещу ...
Кратка, съкратена или удобна ...
Дискриминацията продължава...
Никој нема право да...