И ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП НА ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ НА ПИРИН
Последни сили за националшовинистична отбрана край Пирин
"НАРОДНА ВОЛЯ"
НА 15 юли вестник “Струма” публикува новината, че бившият премиер на Р Македония, бивш лидер на ВМРО - ДПМНЕ и настоящ неофициален лидер на ВМРО - Народна партия Любчо Георгиевски е станал български гражданин. Любчо Георгиевски побърза да отрече новината така, както винаги бе отхвърлял аргументираните обвинения в българофилия по време на своята политическа кариера. Същото с възмущение направи и говорителят на неговата партия.
Лъжата и заблудата обаче веднага бяха разкрити. Бойка Башлиева, от българското Президентство (секретар на президента по връзки с медиите), потвърди новината, а бе публикувана и личната карта на новия гражданин. След това на специална пресконференция се изказа и градоначалникът на Благоевград Причкапов: "С указ № 14 от 23 февруари 2006 г. на вицепрезидента на Република България Ангел Марин двамата (Любчо и съпругата му - б.р.) са приети за български граждани. На базата на указа са издадени и удостоверения с дата 1 март 2006 година." По думите му двамата са представили тези удостоверения лично в община Благоевград на 24 март същата година. В служба ГРАО е била направена задължителната процедура по анкетиране, предвидена за лицата при обявяване на нов постоянен адрес. В молбата на Георгиевски за получаване на българско гражданство е съобщено, че родителите му са българи по потекло, за което е приложен съответен документ, издаден от Агенцията за българите в чужбина.
По една случайност това не бе тайна за македонските активисти в Благоевград, тъй като Любчо Георгиевски и неговата съпруга са били видени на 10 юли да влизат в паспортния отдел на полицията в града.
И така каква се оказва истината.
Любчо е подал документите си в края на миналата година и е получил гражданството си още през февруари т. г. Но тази новина е била държана в тайна поради предстоящите избори в Македония. Явно самият Любчо и неговите поддръжници от България са вярвали (и с основание), че новината за българското гражданство ще се отрази катастрофално на неговото участие в изборите. А това е ново доказателство, че българщината е бита карта във Вардарска Македония и политическият елит в България е наясно и се съобразява в действията си с този факт, макар грижливо да го крие от народа си. Но сега, след като Георгиевски така или иначе изгуби изборите (неговата партия успя да спечели едва седем депутатски места и политически е изолирана от всички други партии) и е извън калкулациите за съставяне на бъдещото правителство, тайната бе разкрита.
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
... трап не лаже
Мнозина биха се запитали защо българските "приятели" на Любчо постъпиха по този начин с него? Защо го предадоха? Защо забиха нож в гърба на верния си служител? Очевидно самият Георгиевски е бил убеден, че тайната му ще бъде укривана от аркадашларите и затова така категорично отрече вестта в "Струма" и "онемя", след като новината бе потвърдена от самото българско правителство. Предателят бе предаден. Какво в действителност се случи и какво е значението на това събитие, което някои крайни националисти в България, кой знае защо, определят като голям успех?
Истината е колкото тъжна, толкова и проста. Тя се корени в самия характер на антимакедонската политика, следвана от България през последните десетилетия. Тази политика никога не си поставяше като цел демократични права за хората с българско самосъзнание и признаване на българско малцинство в Р Македония.
Това винаги е можело да се постигне лесно, но същевременно би значело и край на всякакви възможни претенции към Македония и македонците. Защото ще се види истинският брой на хората с българско самосъзнание, а той е съвсем скромен 0.1 - 0.2 % от населението на републиката. Българската държавна политика бе съвсем друга.
Тя се бореше едновременно против признаването на македонско малцинство в България и против признаване на българско малцинство в Македония. Причината - отричането на реалността на македонската нация. България желаеше и желае признаване на българско мнозинство в Р Македония, и тъй като такова няма, си постави за цел неговото създаване, българизация на македонците, вместо права за малобройните българи.
Но как? Чрез манипулация. Единственият път да вземеш властта в демократична държава, когато поддръжниците на твоята идея са нищожно малцинство, е да измамиш мнозинството да гласува за теб, като прикриеш истинските си цели. В конкретния случай пътят бе да се използват патриотичните чувства на македонците, македонския национализъм, антисръбските и антиюгославските настроения сред част от населението, като всичките тези сили бъдат канализирани в една декларативно патриотична македонска партия, но ръководена от скрити агенти и привърженици на българизацията. Такава партия бе създадена в лицето на ВМРО - ДПМНЕ. Използвано бе всичко, дори и името и традицията, за да бъдат впрегнати част от македонските патриоти в делото на българщината. Това без съмнение е една от най-перверзните операции на тайните служби, извършени на Балканите в наше време.
Но проблемът на този план винаги си е оставал един - изключителната малобройност на хората с българско самосъзнание и липсата на всякаква обществена подкрепа за българските идеи. Затова неизбежно партията бе изпълнена с македонски патриоти и националисти, хора, които биха застанали на първа линия в борбата срещу всякаква българизация на Македония. Надеждите на българските служби бяха да се вземе властта и след това чрез пропаганда отгоре да убедят македонците, че уж са били лъгани и всъщност са си българи. Тази надежда бе втората генерална слабост в този план - създателите му вярваха в собствената си измислица, че македонска нация няма, че македонците са българи, ама заблудени, и че ще трябва малко повече пропаганда и просвета и нещата ще се "оправят". Само трябва да се махне "сърбокомунистическата " власт, която пречи и ... "готово". Горките наивници! Планът им се провали с гръм и трясък.
Да, партията, манипулирана временно от тях, успя да вземе властта, част от ръководителите й направиха безброй неща в полза на българизацията и във вреда на македонската нация, публикуваха и всички най-тежки аргументи на българщината, но ефектът се оказа ... нулев. Обратно на очакванията позициите на българизма не само не заякнаха, напротив. Засилиха се антибългарските настроения. Тази дейност донесе огромен негатив на ВМРО - ДПМНЕ. Самият Любчо въпреки убежденията си бе принуден да лъже, да лавира, да отстранява противно на желанието си своите най-верни сътрудници поради силното възмущение в обществото против изявената им пробългарска дейност - Доста Димовска, Димитър Димитров, Младен Сърбиновски ... На следните избори той не само изгуби властта, но бе принуден да се оттегли от политиката, а партията начело с новия лидер Никола Груевски бързо се изплъзна не само от лапите му, но и от ноктите на българските служби. И стана такава каквато я желаеха хората - македонска патриотична партия.
Тогава отново бе активиран Любчо Георгиевски. Той създаде ВМРО - Народна партия, един нов опит да се приложи старата рецепта - Георгиески заедно с част от пробългарските си съидейници, заедно с онези македонски националисти, които успее да излъже, да се върне на власт, или поне да влезе във властта.
Именно затова се е криел фактът, че той е получил българско гражданство. Ако бе успял да влезе във властта, или поне да спечели сериозен брой места в парламента, това пак би се пазело в тайна. Но Любчо Георгиевски, и в негово лице българският националшовинизъм, се провали. Тотално. Няколкото места (постигнати на практика с измама) в македонския парламент бяха ясен сигнал, че 15-годишната подмолна и двулична политика, дирижирана от София, доживя пълния си крах. И "приятелите" на Любчо в София прецениха, че той вече не им е нужен. Машата вече е неупотребяема. Излишна. Той е един изгърмян патрон, който повече не ще бъде нужен никому. И решиха да го захвърлят (както винаги се случва с предателите накрая), но преди това да извлекат и последната възможна ползица: да направят пропаганден шум в България, да повлияят на македонците тук, да ги обезверят, да ги излъжат, че в Македония куцо и сакато вече се смята за българско, сега, когато македонците в България са изправени пред огромно предизвикателство - регистрация на тяхна партия. Малък принос, но отчаяният се хваща и за сламка. А креаторите на българизаторската политика са наистина отчаяни.
Ние обаче няма да се обезверим - напротив, случилото се ни дава голяма надежда. Най-после дойде краят на наглото лицемерие, с което действаха българските агенти в Македония. Винаги заслужава уважение човек, който открито заявява своите убеждения и се бори за тях. Винаги бихме стиснали ръката и бихме подкрепили всеки гражданин в Република Македония, който застане и честно заяви "аз съм българин, искам да се боря с легални средства за своите права". Защото това би бил един достоен човек. И винаги заслужава презрение онзи, който прикрива истинските си цели и убеждения, срамува се, страхува се, шикалкави и манипулира, лъже народа си с цел някаква облага или пакост.
Сега тази политика в лицето на Любчо Георгиевски умря, той е политически труп. А заедно с това умря и последната надежда на българските ултранационалисти да привлекат по някакъв начин Македония в своите обятия. Подличката постъпка с верния им човек същевременно показа, че те нямат повече свои агенти във високите кръгове в Македония. В противен случай не биха рискували да ги хвърлят в паника, предавайки един техен събрат и колега, хвърляйки Любчо на кучетата. Кой би им служил след това? Никой. И обстоятелството, че все пак го направиха, показва именно това - никой не им е останал в Скопие и те нямат повече какво да губят там. Да, тези хора има защо да са отчаяни.
За 15 години при толкова благоприятни обстоятелства едва 8 000 македонски граждани са взели български паспорт (при това 99% поради икономически интерес) и още толкова чакат. Провал. Провали се и опитът им с измама да завземат Македония или да я поделят с екстремистите от Косово през 2001 г. Усилената им пропаганда, хилядите студенти, всичките книги и пари, реки от злато не дадоха почти никакъв резултат. С тези темпове на успеваемост и 10 000 години няма да им стигнат за българизация на Македония. А в същия момент в техния собствен двор македонците се обединяват и организират, издигат борбата си на все по-високо ниво, партията им е член на Европейския свободен алианс. Самата България влиза в Европа и голяма част от тоталитарния арсенал, използван, за да се запушва устата на македонците, й се отнема. Съвсем реална е опасността македонската партия да стане основна регионална сила, да влязат македонски депутати в парламента. Да умре, и то тук, както загина край Вардара, лъжата, че няма македонци и македонска нация.
ВСИЧКО в момента се обръща срещу националшовинистите – и европеизацията, и демократизацията, и борбата срещу корупцията, и задължителното реформиране на съдебната система, и задължителната децентрализация, и ... още хиляди неща. И те, неуспели в атаките си край Вардар, събират последните си сили за отбрана край Пирин и срещу ПИРИН. Поне да спасят това, което могат – да запазят лъжата, с която заблудиха собствения си народ, за да не им се наложи да отговарят пред него. Надеждата им е да спрат някак македонската партия. Да спрат нас. Ще им позволим ли да успеят?!