НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ (1909-1942). Голямо име в националната, социалната и революционната поезия, революционер, комунист. Роден в Банско, Македония. Завършва Военноморското машинно училище във Варна. Отрано започва да се занимава с литературна и с революционна дейност. Един от тримата основатели (Вапцаров, Сматракалев, Попов) на Македонския литературен кръжок в София (1938-1941). В уводния реферат при формирането на кръжока Вапцаров подчертава: "Стана така, че във Вардарска и Егейска Македония великобългарските утопии изстиват и израства едно поколение, вдъхновявано от лозунга "Свободна и независима Македония". Това е най-важен етап от македонския въпрос, което ние (в България - б. р.) не го забелязваме." По време на войната активно се включва в комунистическото антифашистко движение. Участва в много акции в София и региона. Заловен и убит на 23 юли 1942 г. заедно с Антон Попов. Пише поезия, занимава се с литературна критика. Поезията на Вапцаров, посмъртно призната и приета, е пропита с ясно изразено ляво идеологическо влияние и с дълбоко патриотично чувство към неговата родина - Македония:

АНТОН ПОПОВ(1915-1942). Революционер и публицист. Един от тримата основоположници на Македонския литературен кръжок. Роден в с. Гега, Петричко. Работи като учител из Пиринска Македония. Изучава историята и фолклора на македонския народ. Включва се в антифашистката борба. Комунист. Автор на много разкази, репортажи, пътеписи, публицистика. След нападението на Германия над Съветския съюз (22 юни 1941) участва в саботажни акции в София и Софийско. Заловен след един провал с няколко десетки други борци. Осъден на смърт. Разстрелян заедно с Никола Вапцаров и още четирима антифашисти на 23 юли 1942 г. в София.

       Пише на български език, но се чувства македонец. Има изострено чувство за същността на националната и социалната борба.

АПОСТОЛ ПАВЕЛ. Проповедник на християнството, автор на 14 послания, включени в новозаветния дял на Библията. Евреин с име Савел от град Тарс (Киликия). В началото фарисей, който жестоко гонил християните. Живял през I век от н. е. След като приел християнството, станал негов страстен проповедник. Разпространявал го в Мала Азия, Македония и Гърция, където често пътувал. В Македония престоял няколко пъти. В "Делата на светите апостори" светият апостол Лука отбелязал: "16,9. През нощта имаше Павел видение: стоеше пред него един човек, македонец, който го молеше и му говореше:"Премини в Македония и ни помогни!" 16,10. След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, защото разбрахме, че Господ ни вика да проповядваме Евангелието... 16,12. А оттам във Филипи, който в този дял на Македония е пръв град на римската колония. В този град престояхме няколко дни."

       И още: "19,21. А когато свърши това, Павел реши, след като премине през Македония и Ахая, да отиде в Ерусалим... 19,22. Пък изпрати в Македония двама от тези, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана известно време в Азия."

      Във Филипи формирал първата християнска църковна община, от която Христовото учение започнало да се разпространява по Европа. След Филипи основал църковни християнски общини в Солун и Бер. Петдесет години след смъртта на Исус Христос написал две писма до християните в Солун, където своевременно апостолът формирал първата християнска църква в града, няколко години след тази във Филипи. С първото писмо всъщност апостол Павел започнал написването на Новия завет. И това в прослава на солуняните и на цяла Македония - голям дар и голяма привилегия! Шейсетина години след Христа, докато бил затворен в Рим, апостол Павел се обърнал с писмо към християните от град Филипи в Югоизточна Македония. Основната поръка в него била те да осъзнаят, че най-важното в живота е човек да бъде достоен християнин.